И това е любов...

Дъждът навън вали.Седя до прозореца и гледам капките дъжд,които се виждат от светлината на лампата.Гледам навън към мъждукащата светлинка.Клоните на дърветата се люлеят от вятъра ,люлее се и душата ми,страдаща и самотна....Гледам навън и пак виждам с

Дъждът навън вали.Седя до прозореца и гледам капките дъжд,които се виждат от светлината на лампата.Гледам навън към мъждукащата светлинка.Клоните на дърветата се люлеят от вятъра ,люлее се и душата ми,страдаща и самотна....Гледам навън и пак виждам само теб.Всичко е безсмислено,теб вече те няма,няма да се върнеш в прегръдките ми и няма да ме целунеш отново.Няма пак да усещам ръцете ти по тялото ми...В главата ми нахлуват спомени така болезнени и тъжни,щом си спомня за онези дни,в които бяхме заедно и споделяхме всичко,сърцето ми започва да тупти силно и да ме боли ужасно...сълзите напират в очите ми,но аз няма да им дам да се излеят отново,пак по теб, по старата любов,по изгубените дни.Но много ме боли и не мога да забравя,бора се и изведнъж сълзите рукват и не мога да ги удържам вече,слушам нашата песен,нали помни6 какво се казва в нея „Не искам да виждам сълзи...” ,но ! не мог да се спра знам че щом я слушам пак ще плача,но нещо ме кара да я слушам и да се връщам.Ах колко много неща осъзнах,ах колко съм сгрешила..Знаех истината ,но не исках да я призная,е да сега е лесно когато виждам колко ми е бола очите,но аз бях сляпа и сега прогледнах...Ах колко те обичам,не знаеш колко много!!!Навън дъждът още вали,не знам защо небето плаче едва ли ми съчувства.Няма такъв човек,но има едни приятели,които ми казаха истината,показаха ми пътя,по който да те забравя и да намеря гре6ката си.Те за разлика от теб никога няма да си тръгнат и няма да плача за тях освен от радост.Трудно е да повярваш че си сгрешил...Обичам те и не отричам че о6те дялго за теб сълзи 6те проливам,но знам,че тези дни ще минат и вече ще си само болезнен спомен,хубав или лош като онези нашите и някой ден нашата песен ще си я спомниш ти,с добро или със лошо,но ще си я спомниш и ще си спомноиш онези дни,в които те обичах,а мойе би и ти....Дъждът продължава да вали и сълзите се леят и! песента вече десет пъти се повтаря.Не знам дали знаеш колко т! е обичам ,колко те обичах и колко много загуби..не си мисли че е наивно,но ти наистина загуби много и дано го осъзнаеш някой ден,но ще е късно.Вечерта славно продължава.........Излязох на улицата без яке и застанах на дъжда подпряна на оградата .По улицата претичаха едно момче и едно момиче,хванати за ръце,смеещи се .....Мокра до кости си влязох вътре,майка ми ми се накара,но аз не я слушах.Легнах на леглото с мокрите дрехи и се загледах в тавана,там светеше силно лампата,тя никога не гасне6е сама,само ако аз я загасях..така както аз гасях лампата така и ти загаси сърцео ми,но да сигурна съм че скоро някой пак ще го запали и това няма да си ти...някой по –добър от теб ,който шще знае какво печели.Не казах че нямам вина...Пак спомените,но някак вече различни ,сълзите спряха,станах преоблякох се и смених песента.........”Животът продължава...”...Дъждът още си вали,но на мен не ми се плаче вече..... Автор: Александър Ненов